Гледаш ме спокойно от стената,

сбран безмълвно в свойта рамка

ти, бунтарят в младостта си,

днес лукаво ми намигаш.

"Ще ти липсвам" - казваше тогава.

Аз отвръщах уверено и гневно

"Не бой се, инатът ми е доста,

ще се справя и сама без тебе"

И ето днес, след толкова години,

те гледам с откровена обич,

повярвай, всичко бих ти дала

да споделиш товара, който нося.

А той е тежичък - товарът.

За всичко, що тогава сторих,

за грешките си в живота

с доста мъка днес аз плащам.

Знам. Отнех те от сина ти.

Загърбих лесно чужди сълзи

и макар дарих ти два живота,

плащам още за греха си.

Сега те моля, слез отгоре,

подай ръка да ми олекне,

да носим двама ний товара,

макар и късно - да просветне.