18 янв. 2018 г., 10:21

РАМКА 

  Поэзия » Любовная
388 0 1

Поглеждам през прозореца,

към ведрото небе.

Към чудната палитра

на идващата есен.

Пъстрата пътека цветя,

където тича малко дете.

Към славея, който пее

прощалната си песен.

Този недостъпен за мен

така прекрасен свят.

Минават минути, часове,

превръщат се в дни и нощи.

А аз гледам през прозореца още.

 

© Лиляна Стаматова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??