Jan 18, 2018, 10:21 AM

РАМКА 

  Poetry » Love
471 0 1

Поглеждам през прозореца,

към ведрото небе.

Към чудната палитра

на идващата есен.

Пъстрата пътека цветя,

където тича малко дете.

Към славея, който пее

прощалната си песен.

Този недостъпен за мен

така прекрасен свят.

Минават минути, часове,

превръщат се в дни и нощи.

А аз гледам през прозореца още.

 

© Лиляна Стаматова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??