Рана
По снежните пътеки бродя,
снега хрупти под моите крака
и всяка стъпка все повече
ме доближава до пропастта.
Да скоча или да се върна,
дали спасение ще е смъртта.
Дали от тебе ще избягам,
или в ада с тебе ще горя.
Ще мога ли да те забравя,
да спре поне за миг
тази болка в мен.
По снежните пътеки бродя
оставям кървава следа,
една неизлечима рана
остави ти в моята душа...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валя Митова Все права защищены
