28 ago 2007, 22:26

Рана 

  Poesía
663 0 7

По снежните пътеки бродя,
снега хрупти под моите крака
и всяка стъпка все повече
ме доближава до пропастта.
Да скоча или да се върна,
дали спасение ще е смъртта.
Дали от тебе ще избягам,
или в ада с тебе ще горя.
Ще мога ли да те забравя,
да спре поне за миг
тази болка в мен.
По снежните пътеки бродя
оставям кървава следа,
една неизлечима рана
остави ти в моята душа...

© Валя Митова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??