По снежните пътеки бродя,
снега хрупти под моите крака
и всяка стъпка все повече
ме доближава до пропастта.
Да скоча или да се върна,
дали спасение ще е смъртта.
Дали от тебе ще избягам,
или в ада с тебе ще горя.
Ще мога ли да те забравя,
да спре поне за миг
тази болка в мен.
По снежните пътеки бродя
оставям кървава следа,
една неизлечима рана
остави ти в моята душа...
© Валя Митова All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
