По снежните пътеки бродя,
снега хрупти под моите крака
и всяка стъпка все повече
ме доближава до пропастта.
Да скоча или да се върна,
дали спасение ще е смъртта.
Дали от тебе ще избягам,
или в ада с тебе ще горя.
Ще мога ли да те забравя,
да спре поне за миг
тази болка в мен.
По снежните пътеки бродя
оставям кървава следа,
една неизлечима рана
остави ти в моята душа...
© Валя Митова All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
