4 авг. 2007 г., 12:47

Рана в моите крила

1.5K 0 8
 

Използва ме тъй, както всички други,

със моята душа се подигра.

Чувствам се самотна и ненужна

с раната в моите крила.


Отккъсна ги, а толкова ги исках!

Изпитвах нужда да летя.

Сега небето ми се смее,

че съм на земята и отново съм сама.


Сега разбирам колко си ме лъгал...

Как искам пак да полетя,

но нямам сили аз да се издигна

в безбрежната небесна красота.


И моята любов е самотата,

защото в чуждите очи не я видях.

Не искам за пореден път да страдам.

От любовта до болка ме е страх...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Сани Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря за градивната критика !
  • Ммммм, знаеш ли - имаш усет да пишеш, а все излияния с тая любов... Използвай я само като стимул, чувство, заряд, но не я описвай в стиховете си директно! Имам предвид вместо "Използва ме тъй, както всички други,/ със моята душа се подигра" пиши в стил "Използвана бях тъй както всички други,/ подиграваха се с моята душа,/ чувствах се самотна и ненужна,/ с раната във моите крила..." и така нататък. Това е просто съвет, не урок.
    Между другото съветвам хора само които ми харесват как пишат. Така че не приемай моите срички - критички :'рр
  • Благодаря ви!!!
  • Поздравления, Илона!
  • Благодаря ви за красивите думи! Много ме радват! Е ,Марти,може би не си ме познавала толкова добре....или аз просто съм си скромна ...

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...