Aug 4, 2007, 12:47 PM

Рана в моите крила

  Poetry » Love
1.5K 0 8
 

Използва ме тъй, както всички други,

със моята душа се подигра.

Чувствам се самотна и ненужна

с раната в моите крила.


Отккъсна ги, а толкова ги исках!

Изпитвах нужда да летя.

Сега небето ми се смее,

че съм на земята и отново съм сама.


Сега разбирам колко си ме лъгал...

Как искам пак да полетя,

но нямам сили аз да се издигна

в безбрежната небесна красота.


И моята любов е самотата,

защото в чуждите очи не я видях.

Не искам за пореден път да страдам.

От любовта до болка ме е страх...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Сани All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря за градивната критика !
  • Ммммм, знаеш ли - имаш усет да пишеш, а все излияния с тая любов... Използвай я само като стимул, чувство, заряд, но не я описвай в стиховете си директно! Имам предвид вместо "Използва ме тъй, както всички други,/ със моята душа се подигра" пиши в стил "Използвана бях тъй както всички други,/ подиграваха се с моята душа,/ чувствах се самотна и ненужна,/ с раната във моите крила..." и така нататък. Това е просто съвет, не урок.
    Между другото съветвам хора само които ми харесват как пишат. Така че не приемай моите срички - критички :'рр
  • Благодаря ви!!!
  • Поздравления, Илона!
  • Благодаря ви за красивите думи! Много ме радват! Е ,Марти,може би не си ме познавала толкова добре....или аз просто съм си скромна ...

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....