Veronica_Mars (Сани)
14 83
Aug 4, 2007, 12:47 PM

Рана в моите крила 

  Poetry » Love
1191 0 8
 

Използва ме тъй, както всички други,

със моята душа се подигра.

Чувствам се самотна и ненужна

с раната в моите крила.


Отккъсна ги, а толкова ги исках!

Изпитвах нужда да летя.

Сега небето ми се смее,

че съм на земята и отново съм сама.


Сега разбирам колко си ме лъгал...

Как искам пак да полетя,

но нямам сили аз да се издигна

в безбрежната небесна красота.


И моята любов е самотата,

защото в чуждите очи не я видях.

Не искам за пореден път да страдам.

От любовта до болка ме е страх...

© Сани All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря за градивната критика !
  • Ммммм, знаеш ли - имаш усет да пишеш, а все излияния с тая любов... Използвай я само като стимул, чувство, заряд, но не я описвай в стиховете си директно! Имам предвид вместо "Използва ме тъй, както всички други,/ със моята душа се подигра" пиши в стил "Използвана бях тъй както всички други,/ подиграваха се с моята душа,/ чувствах се самотна и ненужна,/ с раната във моите крила..." и така нататък. Това е просто съвет, не урок.
    Между другото съветвам хора само които ми харесват как пишат. Така че не приемай моите срички - критички :'рр
  • Благодаря ви!!!
  • Поздравления, Илона!
  • Благодаря ви за красивите думи! Много ме радват! Е ,Марти,може би не си ме познавала толкова добре....или аз просто съм си скромна ...
  • Страхотно е!!!Нямам думи да опиша колко ми хареса!Продължавай все така!
  • Не се страхувай от любовта.Тя все още е една далечна висока и красива планина.Цял живот няма да ти стигне да я изкачиш...Успех...
  • Чудесен стих!Поздрави!!!
Random works
: ??:??