9 июл. 2015 г., 00:39

Ранена 

  Поэзия
372 0 0

Едно поле от рози,

красиви, алено-чаровни. 

Ароматни и неустоими,

иска ти се една да си откъснеш

и после втора, 

и трета, може би.

Всичките да притежаваш, 

в сърцето да ги сложиш, 

за да е красиво и то, горкото. 

И откъсваш една от всички рози, 

а тя дълбоко в ръката ти забила

своя трън отровен, който беше скрила.

С намерението да я обичаш тръгна, 

а тя така рани те...

© Кристина Антонова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??