Ранена

9 jul 2015, 0:39

Poesía

370 0 0

Едно поле от рози,

красиви, алено-чаровни.

Ароматни и неустоими,

иска ти се една да си откъснеш

и после втора,

и трета, може би.

Всичките да притежаваш,

в сърцето да ги сложиш,

за да е красиво и то, горкото.

И откъсваш една от всички рози,

а тя дълбоко в ръката ти забила

своя трън отровен, който беше скрила.

С намерението да я обичаш тръгна,

а тя така рани те...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.