Ранена
516
0
0
Едно поле от рози,
красиви, алено-чаровни.
Ароматни и неустоими,
иска ти се една да си откъснеш
и после втора,
и трета, може би.
Всичките да притежаваш,
в сърцето да ги сложиш,
за да е красиво и то, горкото.
И откъсваш една от всички рози,
а тя дълбоко в ръката ти забила
своя трън отровен, който беше скрила.
С намерението да я обичаш тръгна,
а тя така рани те...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кристина Антонова Всички права запазени
