9.07.2015 г., 0:39 ч.

Ранена 

  Поезия
377 0 0

Едно поле от рози,

красиви, алено-чаровни. 

Ароматни и неустоими,

иска ти се една да си откъснеш

и после втора, 

и трета, може би.

Всичките да притежаваш, 

в сърцето да ги сложиш, 

за да е красиво и то, горкото. 

И откъсваш една от всички рози, 

а тя дълбоко в ръката ти забила

своя трън отровен, който беше скрила.

С намерението да я обичаш тръгна, 

а тя така рани те...

© Кристина Антонова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??