Ранена птица
Високо тя не може да лети.
След изстрела завинаги изстива
и раната и... спира да боли.
Въпреки отнетото дихание,
очите продължават да сълзят.
Безполетност е нейното страдание.
По полетите винаги гърмят...
А рееше се волна и щастлива,
надбягваше се с ветровете тя.
Рани я слънцето. Сега изстина...
Болката и бе от топлина...
На голата земя мехлеми няма
за рани, причинени от летеж...
Това е всичко. Гадна птича драма...
Поне опитай да я разбереш...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентин Йорданов Все права защищены