30 мая 2017 г., 09:01

Ранено сърце

746 0 6

Ранено сърце

 

 

Боли! Боли сърцето наранено!
Душата от лъжата ме боли!
Очите от сълзи са уморени!
Нощите са дълги,тъмни,зли!

Утрото за мен е като огън
който ме гори без капка жал!
Дъх да си поема аз не мога!
Все едно без теб не съм живял!

Уморих се само да обичам,
а да ми се връща със лъжа!
Да прощавам и да се обричам,
за да си изпрося любовта!

Вече нямам сили да те гоня,
да те търся, да те върна тук!
За любов не искам да се моля!
Нека да се моли някой друг!

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Иванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Предаваш емоциите си с перото, много вещо, Гога! Привет!
  • Благодаря ви приятели! Любовта е болка, надежда, вяра, доверие, толерантност и......пак болка! Любовта е като истината - скъпо струва и много боли! Но пък и човек е устроен да носи на болка и да се влюбва не само веднъж! Така мисля аз!
  • Тъжно, но може би точно за това оказва такова въздействие! Поздравления!
  • Има ли лъжа, не може да има нищо друго.
    Отново вълнуваш силно, Гога!
  • Съгласна съм с Влади. Красиви, вълнуващи стихове... Силен финал!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...