В призрачния град,
в тъмнината,
канал съзрях в далечината,
не достатъчно голям,
но побиращ моя блян.
Тичах, стигнах и видях,
че не канал,
а малка шахтичка било,
светеща под уличната лампа
кат сребро.
Отворих раницата,
пълна с мечти,
и я пуснах в шахтичката
да върви.
Нека си останат там,
под земята,
във водата,
и нека аз забравя
колко хубаво е да мечтая...
© Бездарна Все права защищены
***