В призрачния град,
в тъмнината,
канал съзрях в далечината,
не достатъчно голям,
но побиращ моя блян.
Тичах, стигнах и видях,
че не канал,
а малка шахтичка било,
светеща под уличната лампа
кат сребро.
Отворих раницата,
пълна с мечти,
и я пуснах в шахтичката
да върви.
Нека си останат там,
под земята,
във водата,
и нека аз забравя
колко хубаво е да мечтая...
© Бездарна All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
