Рано е
Рано е
Все още спи града
В детска люлка са сложили
Есен и листа
Намокрени
Краищата на панталоните ми
Пият
От локвите
Струят отражения
Разбити от капки
Високо от покривите
Криви
Надолу
Въображението ми
Работи ли
Когато ходя
Преди да са събудили града
Вестниците преди да са разнесени
И магазините да заработят
Няма много цветове
Защото няма хора
Но утрото има свой живот
Който от километри
Високо
Изгрява над блоковете
Където сънуват
Всеки своя марш
Към нов
Ден или нов
Празник
Смърт
Розово утро
Усети ме преди
Да се стопиш пак във въздух
От празни бесилки
Чакащи престъпника
Защото днес някой ще убие
Някой ще скърби
Някой ще е оръжие
Някой ще е метални нашивки
...розово утро
Вземи ме
Мирис на
Черна неделя
Всеки ден
Постелята
Пред врата се сменя
Но вонята остава
Да плаши
Безсташните
18.04.2007
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Десислав Илиев Все права защищены
