Apr 18, 2007, 9:25 AM

Рано е

  Poetry
780 0 3
 

Рано е

Все още спи града

В детска люлка са сложили

Есен и листа

Намокрени

Краищата на панталоните ми

Пият

От локвите

Струят отражения

Разбити от капки

Високо от покривите

Криви

Надолу

Въображението ми

Работи ли

Когато ходя

Преди да са събудили града

Вестниците преди да са разнесени

И магазините да заработят

Няма много цветове

Защото няма хора

Но утрото има свой живот

Който от километри

Високо

Изгрява над блоковете

Където сънуват

Всеки своя марш

Към нов

Ден или нов

Празник

Смърт


Розово утро

Усети ме преди

Да се стопиш пак във въздух

От празни бесилки

Чакащи престъпника

Защото днес някой ще убие

Някой ще скърби

Някой ще е оръжие

Някой ще е метални нашивки

...розово утро

Вземи ме


Мирис на

Черна неделя

Всеки ден

Постелята

Пред врата се сменя

Но вонята остава

Да плаши

Безсташните


18.04.2007

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Десислав Илиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...