8 сент. 2017 г., 10:16

Рапсодия в зелено

593 1 8

Великото ЗЕЛЕНО царува в мен и óкол' мене.

Животът е в зелено! Мечтите са в зелено!

Парите са в зелено...

Грешка! Защо парите замърсяват

светостта на този свят?!

В зелена вода плува зелена мечта

и гледа в зелено небе зелена звезда...

Зеленооко момиче целува зеленооко момче...

Зелена птичка пее в зелените листа,

а зелената гора крие желаните, зелени места...

И в таз неземна красота – една хартийка във зелено!

И всичко лудва в суета, а времето на Рая – отменено!

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Маргарита Ангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Мъдро послание, Марги! Споделям напълно! Поздравления за стиха!
  • Благодаря ви, Валя и Ели. Свободна си да си го четеш с крекцията, Валя. Няма да се сърдя. И на мен ми се случва да го правя понякога, без това да наврежда на нечия творба. На мен много ми харесва Окол. Едно такова кръгличко, затворено. Като сфера, пълна със зелен живот. Но, ти можеш да си го четеш с отвореното "край мен". Обичам Ви, скъпи мои съфорумци и гости на скромната ми страничка!
  • Тук усетих зеленото като символ на младостта и живота.
    Добро розрение!
  • хубаво е, Марги,
    ако позволиш една мъничка редакция, за да избекнеш окол`

    Великото ЗЕЛЕНО царува в менЕ и КРАЙ мене.

    Хубава вечер.
  • Благодаря ти, Цъки!

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...