8 сент. 2017 г., 10:16

Рапсодия в зелено

591 1 8

Великото ЗЕЛЕНО царува в мен и óкол' мене.

Животът е в зелено! Мечтите са в зелено!

Парите са в зелено...

Грешка! Защо парите замърсяват

светостта на този свят?!

В зелена вода плува зелена мечта

и гледа в зелено небе зелена звезда...

Зеленооко момиче целува зеленооко момче...

Зелена птичка пее в зелените листа,

а зелената гора крие желаните, зелени места...

И в таз неземна красота – една хартийка във зелено!

И всичко лудва в суета, а времето на Рая – отменено!

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Маргарита Ангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Мъдро послание, Марги! Споделям напълно! Поздравления за стиха!
  • Благодаря ви, Валя и Ели. Свободна си да си го четеш с крекцията, Валя. Няма да се сърдя. И на мен ми се случва да го правя понякога, без това да наврежда на нечия творба. На мен много ми харесва Окол. Едно такова кръгличко, затворено. Като сфера, пълна със зелен живот. Но, ти можеш да си го четеш с отвореното "край мен". Обичам Ви, скъпи мои съфорумци и гости на скромната ми страничка!
  • Тук усетих зеленото като символ на младостта и живота.
    Добро розрение!
  • хубаво е, Марги,
    ако позволиш една мъничка редакция, за да избекнеш окол`

    Великото ЗЕЛЕНО царува в менЕ и КРАЙ мене.

    Хубава вечер.
  • Благодаря ти, Цъки!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...