8.09.2017 г., 10:16

Рапсодия в зелено

589 1 8

Великото ЗЕЛЕНО царува в мен и óкол' мене.

Животът е в зелено! Мечтите са в зелено!

Парите са в зелено...

Грешка! Защо парите замърсяват

светостта на този свят?!

В зелена вода плува зелена мечта

и гледа в зелено небе зелена звезда...

Зеленооко момиче целува зеленооко момче...

Зелена птичка пее в зелените листа,

а зелената гора крие желаните, зелени места...

И в таз неземна красота – една хартийка във зелено!

И всичко лудва в суета, а времето на Рая – отменено!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Маргарита Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Мъдро послание, Марги! Споделям напълно! Поздравления за стиха!
  • Благодаря ви, Валя и Ели. Свободна си да си го четеш с крекцията, Валя. Няма да се сърдя. И на мен ми се случва да го правя понякога, без това да наврежда на нечия творба. На мен много ми харесва Окол. Едно такова кръгличко, затворено. Като сфера, пълна със зелен живот. Но, ти можеш да си го четеш с отвореното "край мен". Обичам Ви, скъпи мои съфорумци и гости на скромната ми страничка!
  • Тук усетих зеленото като символ на младостта и живота.
    Добро розрение!
  • хубаво е, Марги,
    ако позволиш една мъничка редакция, за да избекнеш окол`

    Великото ЗЕЛЕНО царува в менЕ и КРАЙ мене.

    Хубава вечер.
  • Благодаря ти, Цъки!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...