21 июн. 2010 г., 16:50

Равносметка

1K 0 2

Живях както исках!

Не просех, не купувах надежда,

не предавах и не пълзях във калта,

Късах вериги, разбивах клишета.

Така го разбирах. Така го живях.

Умирах, но ставах и пак продължавах.

Спъвах се, падах, кървях.

Стисках зъби, отблъсквах атаки -

с него отдавна сме в яростна схватка.

Покрит с белези, вдигнал глава,

уморен, но по-мъдър

и твърдо решен да не отстъпя.

Така го разбирах. Така и живях.

Борих се. Оцелях.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Виолин Асенов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...