21.06.2010 г., 16:50

Равносметка

1K 0 2

Живях както исках!

Не просех, не купувах надежда,

не предавах и не пълзях във калта,

Късах вериги, разбивах клишета.

Така го разбирах. Така го живях.

Умирах, но ставах и пак продължавах.

Спъвах се, падах, кървях.

Стисках зъби, отблъсквах атаки -

с него отдавна сме в яростна схватка.

Покрит с белези, вдигнал глава,

уморен, но по-мъдър

и твърдо решен да не отстъпя.

Така го разбирах. Така и живях.

Борих се. Оцелях.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виолин Асенов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...