21.06.2010 г., 16:50

Равносметка

1K 0 2

Живях както исках!

Не просех, не купувах надежда,

не предавах и не пълзях във калта,

Късах вериги, разбивах клишета.

Така го разбирах. Така го живях.

Умирах, но ставах и пак продължавах.

Спъвах се, падах, кървях.

Стисках зъби, отблъсквах атаки -

с него отдавна сме в яростна схватка.

Покрит с белези, вдигнал глава,

уморен, но по-мъдър

и твърдо решен да не отстъпя.

Така го разбирах. Така и живях.

Борих се. Оцелях.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виолин Асенов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...