Живях както исках!
Не просех, не купувах надежда,
не предавах и не пълзях във калта,
Късах вериги, разбивах клишета.
Така го разбирах. Така го живях.
Умирах, но ставах и пак продължавах.
Спъвах се, падах, кървях.
Стисках зъби, отблъсквах атаки -
с него отдавна сме в яростна схватка.
Покрит с белези, вдигнал глава,
уморен, но по-мъдър
и твърдо решен да не отстъпя.
Така го разбирах. Така и живях.
Борих се. Оцелях.
© Виолин Асенов All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
