Отмятам миналите дни като зърна на броеница.
Редувам лошо и добро – боли ме, щом отметна лошо.
Животът ми е колело – попадне ли крака ми в спиците,
тогава лош съм. Но в света, знам, дните се редуват с нощи.
Преди да догори свещта, преди камбана да удари,
отмятам дните на ръка – дано са повече любови.
Щастлив тогава се прощавам с поредната година стара
и с радост мога да посрещна прииждащи години нови.
Последни часове остават. Зърната с грях са много редки.
И пак годината добра е, щом грешките броя на пръсти.
Щастливи да сте! Нека всички направят свойта равносметка.
Дано спечели любовта! Та с нея ни коват на кръста.