Равносметка
Зазидана в стени от отчаяние,
с горчиви мисли,
с търсещи очи,
aз чакам да намеря оправдание
за своите погребани мечти.
Животът се изплъзва между дланите,
годините се трупат върху мен,
надеждите - убити от измамите
и сутрин аз събуждам се във плен.
Заложница на страховете свои,
бленувам за живот извън страха.
За сънища, изпълнени с покой.
За малко щастие.
За малко свобода.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Таня Тодорова Все права защищены
