17 jun 2016, 15:49

Равносметка 

  Poesía
1393 1 14

Зазидана в стени от отчаяние,

с горчиви мисли,

с търсещи очи,

aз чакам да намеря оправдание

за своите погребани мечти.

 

Животът се изплъзва между дланите,

годините се трупат върху мен,

надеждите - убити от измамите

и сутрин аз събуждам се във плен.

 

Заложница на страховете свои,

бленувам за живот извън страха.

За сънища, изпълнени с покой.

За малко щастие.

За малко свобода.

© Таня Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??