Зазидана в стени от отчаяние,
с горчиви мисли,
с търсещи очи,
aз чакам да намеря оправдание
за своите погребани мечти.
Животът се изплъзва между дланите,
годините се трупат върху мен,
надеждите - убити от измамите
и сутрин аз събуждам се във плен.
Заложница на страховете свои,
бленувам за живот извън страха.
За сънища, изпълнени с покой.
За малко щастие.
За малко свобода.
© Таня Тодорова All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
