13 апр. 2023 г., 07:27

Равносметка

1.2K 0 0

 

Изрязвах се от утрешния ден,
стиснала очите от умора,
отиде ли си обичта без време,
ограбила ме до последно...и отгоре...

 

Дали ми взе всичко и отвъд,
откъснала мечтите от простора,
загубила надеждите във толкоз дъжд,
измил мечтите ми до кожа.

 

Остави ли ми нещо да тупти,
скрито и утихнало от болка,
какво ли толкова, едни мечти,
заровени в душата на дълбоко...

 

Събудих се... във утрешния ден...
в душата ми отново е студено.

 

Диана Димитрова 
 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Диана Димитрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...