Изрязвах се от утрешния ден,
стиснала очите от умора,
отиде ли си обичта без време,
ограбила ме до последно...и отгоре...

Дали ми взе всичко и отвъд,
откъснала мечтите от простора,
загубила надеждите във толкоз дъжд,
измил мечтите ми до кожа.

Остави ли ми нещо да тупти,
скрито и утихнало от болка,
какво ли толкова, едни мечти,
заровени в душата на дълбоко...

Събудих се... във утрешния ден...
в душата ми отново е студено.

Диана Димитрова