13.04.2023 г., 7:27

Равносметка

1.2K 0 0

 

Изрязвах се от утрешния ден,
стиснала очите от умора,
отиде ли си обичта без време,
ограбила ме до последно...и отгоре...

 

Дали ми взе всичко и отвъд,
откъснала мечтите от простора,
загубила надеждите във толкоз дъжд,
измил мечтите ми до кожа.

 

Остави ли ми нещо да тупти,
скрито и утихнало от болка,
какво ли толкова, едни мечти,
заровени в душата на дълбоко...

 

Събудих се... във утрешния ден...
в душата ми отново е студено.

 

Диана Димитрова 
 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диана Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...