26 нояб. 2011 г., 19:58

Рая

566 0 2

Тя е искрена и чиста като небето.
Загадъчна като морето.
Свята като светлина
и красива като пролетта.

Носи име на Божие царство,
но не живее в кралство.
Да бъде жестока - не я бива,
прекалено добро сърце има.

В трудни мигове ще ти помогне
и с добротата си ще те трогне.
Тя вижда доброто в хората,
но не защото е наивна,
а просто защото е такава –
 сила, която може да вярва.

Тя ледени сърца разтопява.
И с любов хората дарява.
Нощта в ден превръща
и сълзите с усмивка разиграва.

Ще ти прости, но с огъня ú не си играй ти.
Светица тя не е.
Но и грехове няма.
Тя всъщност е
като ангел без криле.

Щом си с нея,
слънце не ти трябва.
Достатъчно е да видиш усмивката ú,
за да разбереш за какво ти говоря.

Затова я обичам.
И всеки ден на Бога благодаря,
че избра от всички точно мен,
и спокойно мога да я нарека
моя най-добра приятелка!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Александра Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...