Тя е искрена и чиста като небето.
Загадъчна като морето.
Свята като светлина
и красива като пролетта.

Носи име на Божие царство,
но не живее в кралство.
Да бъде жестока - не я бива,
прекалено добро сърце има.

В трудни мигове ще ти помогне
и с добротата си ще те трогне.
Тя вижда доброто в хората,
но не защото е наивна,
а просто защото е такава –
 сила, която може да вярва.

Тя ледени сърца разтопява.
И с любов хората дарява.
Нощта в ден превръща
и сълзите с усмивка разиграва.

Ще ти прости, но с огъня ú не си играй ти.
Светица тя не е.
Но и грехове няма.
Тя всъщност е
като ангел без криле.

Щом си с нея,
слънце не ти трябва.
Достатъчно е да видиш усмивката ú,
за да разбереш за какво ти говоря.

Затова я обичам.
И всеки ден на Бога благодаря,
че избра от всички точно мен,
и спокойно мога да я нарека
моя най-добра приятелка!