Разбита тишина
Разбих я тишината си от чакане
и втурнах се по прашните следи,
объркани посоки от жадуване,
напиха се със блатните води.
Сънуваните приказки, с годините
очаквани да дойдат в светли дни,
изтриха се забързани под пръстите,
отронени проплакаха звезди.
Далеч прогоних вятъра от себе си
и звездоносните си сребърни мечти,
заключих с девет катинара мислите,
душата във прибързаност се нарани.
В самотност под салкъмовите клони
откъсвам с устни лист по лист...
Не искам другиму отново да се случа...
Разбита, тишина простенва в мен без звук.
и втурнах се по прашните следи,
объркани посоки от жадуване,
напиха се със блатните води.
Сънуваните приказки, с годините
очаквани да дойдат в светли дни,
изтриха се забързани под пръстите,
отронени проплакаха звезди.
Далеч прогоних вятъра от себе си
и звездоносните си сребърни мечти,
заключих с девет катинара мислите,
душата във прибързаност се нарани.
В самотност под салкъмовите клони
откъсвам с устни лист по лист...
Не искам другиму отново да се случа...
Разбита, тишина простенва в мен без звук.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Евгения Тодорова Все права защищены
