Разбити мечти

Не мога да мечтая вече,

не мога и да дишам без да плача.

Ти всичко ми отне,

отне радостта и усмивката от моето лице.

С тъга заспивам пак нощес,

спя - сънувам отново теб и нищо!

Само сън е един неземен блян, една мечта.

Ти няма да се върнеш и да ме прегърнеш.

Аз няма да те видя вече,

поне не същият като преди,

весел, безгрижен, нежен -

тъй както пазя те в сърцето си!

Не ще обичам, както теб обичах,

не ще мечтая, както с теб мечтах.

Всичко, що без тебе правя,

не правя с истинска любов.

Без теб всичко е фалшиво -

усмивката, думите и чувствата дори.

Без теб не мога аз да дишам -

ето - свидетели са зелените треви

и птиците безгрижни,

що ме виждат да плача в зори.

Затова прости!

Прости, че пак те спомням,

макар и с мъничко тъга,

но аз безкрайно те обичам

без капчица вина, но с дълбока тъга,

затуй, че ти живота ми опропасти

и замени нашата любов за безброй лъжи.

Затова, ако можеш прости!