12 июл. 2016 г., 07:53

Разбрах..

875 1 7

Разбрах какво е да бягаш от живота.
Да се криеш в измислен и красив свят.
И там да отхвърляш онова със охота,
което истинския оцветява в тъмен цвят.

 

Разбрах какво е да избягваш проблемите,
а те невъзвратимо да те достигат.
И толкова силно да жадуваш промените,
че опитите за мечтаене да не стигат.

 

Разбрах какво е да си сам сред много.
Да искаш да крещиш, а да шептиш.
Да си съден от неразбиращите строго
и да няма красота, за да се възхитиш.

 

Разбрах какво е да бъдеш отхвърлян.
Това в измисления свят го няма.
Там от ръце на ръце си прехвърлян,
запазвайки на лицето емоция засмяна.

 

Разбрах какво е съдбата да проклинаш,
питайки се дали и ти си виновен.
Дали да върнеш това, което имаш,
защото за тежките битки си неспособен.

 

Разбрах толкова много неща до днес.
А така искам и други да науча.
Понеже дори и малък, виждам прогрес,
заради който щастието си ще получа.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Биби Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Напротив! Приемам го за истинно становище. И аз съм на това мнение.
    Благодаря ти!
  • Хареса ми находката: "опитите за мечтаене не стигат". Творбата ти е изпълнена с душа. Но ми звучи малко разказно. Не го приемай като критика - давам ти 5.
  • Както винаги, толкова добре ме усещаш, Лили. Толкова силно долавяш това, което съм заложила в думите си. Знай, че това изключително много ме радва.
    Благодаря ти за тази радост! И за думите ти! И за прегръдката!
    И аз те прегръщам сърдечно!
  • Вчера я прочетох веднага след като я публикува, защото винаги с нетърпение чакам всяка твоя творба...
    Тази творба ме замисли и усмихна. Днес се върнах при нея пак да ме усмихне. Екзистенциализъм и послание откривам във всеки ред. Философия,
    а философия е усещането за живот, за значимото в живота, за истинското.
    ...и още много...! Прегръдка!
  • Благодаря за усмивката!

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...