12.07.2016 г., 7:53

Разбрах..

870 1 7

Разбрах какво е да бягаш от живота.
Да се криеш в измислен и красив свят.
И там да отхвърляш онова със охота,
което истинския оцветява в тъмен цвят.

 

Разбрах какво е да избягваш проблемите,
а те невъзвратимо да те достигат.
И толкова силно да жадуваш промените,
че опитите за мечтаене да не стигат.

 

Разбрах какво е да си сам сред много.
Да искаш да крещиш, а да шептиш.
Да си съден от неразбиращите строго
и да няма красота, за да се възхитиш.

 

Разбрах какво е да бъдеш отхвърлян.
Това в измисления свят го няма.
Там от ръце на ръце си прехвърлян,
запазвайки на лицето емоция засмяна.

 

Разбрах какво е съдбата да проклинаш,
питайки се дали и ти си виновен.
Дали да върнеш това, което имаш,
защото за тежките битки си неспособен.

 

Разбрах толкова много неща до днес.
А така искам и други да науча.
Понеже дори и малък, виждам прогрес,
заради който щастието си ще получа.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Биби Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Напротив! Приемам го за истинно становище. И аз съм на това мнение.
    Благодаря ти!
  • Хареса ми находката: "опитите за мечтаене не стигат". Творбата ти е изпълнена с душа. Но ми звучи малко разказно. Не го приемай като критика - давам ти 5.
  • Както винаги, толкова добре ме усещаш, Лили. Толкова силно долавяш това, което съм заложила в думите си. Знай, че това изключително много ме радва.
    Благодаря ти за тази радост! И за думите ти! И за прегръдката!
    И аз те прегръщам сърдечно!
  • Вчера я прочетох веднага след като я публикува, защото винаги с нетърпение чакам всяка твоя творба...
    Тази творба ме замисли и усмихна. Днес се върнах при нея пак да ме усмихне. Екзистенциализъм и послание откривам във всеки ред. Философия,
    а философия е усещането за живот, за значимото в живота, за истинското.
    ...и още много...! Прегръдка!
  • Благодаря за усмивката!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...