аннавлад (Анна Дюлгерова)
186 7607
14 нояб. 2007 г., 15:24

Разбърканите мисли на един самотник 

  Поэзия » Другая
611 0 15

Заобиколена съм от толкова хора,

но всъщност съм един самотник -

самотник сред много хора.

Дали с всички е така

или просто аз не ставам за живота

на тази зле сътворена земя!

###

След всеки удар, след всеки сблъсък

аз трябва да ставам,

трябва да продължавам,

нямам право да се предавам,

а понякога ми се иска,

да бъда разбрана, прегърната, утешена

или да остана стъпкана в пръстта повалена.

И никой, никога да не се сеща за мене!

 ###

Животът е едно непрекъснато разочарование!

Музиката, химикалката и белите листа

са моите единствени приятели,

предателства ме обграждат отвсякъде.

Нямам вяра в любовта,

нито пък в живота,

нито в приятелството

между хората.

Обичам самотата.

В  нея се чувствам защитена,

в нея никой не ме наранява.

 

Каквото и да кажа

то се връща като бумеранг върху мене.

Няма щастие, няма обич!

В този свят има само омраза. 

###

Нямам право да плача,

сълзите са забранени!

Нямам право да викам.

Нямам право на мнение!

Нямам право да се усмихвам,

нямам право да говоря,

нямам право да живея...

Чувате ли ме, хора?...

###

Колко пъти ми се иска да политна,

като птица в простора.

Само миг... и край на всичко.

Край на мъката,

на неразбирането, на сълзите ми.

Само миг и няма да ме има...

но децата... те са тези, които ме спират

да политна като птица -

птицата на смъртта.

###

Ние идваме от различни светове.

Аз говоря - не ме разбираш,

ти обясняваш - не те разбирам.

И само на белите страници

мога да споделя мъката си

и всичко, което става в мен.

###

Сълзите ми се стичат по лицето.

Нямам повече сили...

Дали не е по-добре да си сам,

кой е измислил съвместното съществуване?

Кой е измислил брака?

Защо бракът убива любовта между хората?

Защо нищо не е така,

както е било преди?

Едно нещо не трябва да започва,

за да не свърши...

 

1996 г.

© Анна Дюлгерова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Мъдрост ... Болка ... Истина ... Възхищавам ти се!
  • Много е тъжно,радвам се,че се оказа ехо от миналото.
  • Колко много тъжно настроение, самота и болка, събрани на едно място!
  • Много меланхолия, но дано да е отминала!
  • Изповедта на една душа.
    Прегръдки, Ани !!!
  • Ох... до като стигна до края, до като видя годината, цялата треперех. Сега ми олекна и се радвам, че си сред всички нас, които сме твои приятели!
    Поздрави за силния стих, Ани и бъди силна!
  • Възхитена съм, браво, пълно 6 от мен.Наслада за душата е да го чета.
  • Убива болката ти, Ани...радостното е, че е отдавнашна...
    Прегръдки!
  • Всички сме заобиколени от хора. Но колко ли са от тях човеците, онези истинските. Не се отказвай да ги търсиш, Ани!!!
    Поздравления!!!
  • Не е страдал само този, който не се е родил!
    Погледни ме, усмихвам ти се, Ани!
  • Покъртително,Ани!Гледай смело напред!Прегръдки от мен!
  • Ани,ти имаш право на всичко което си пожелаеш!Имаш право на своето щастие!Извоювай го!
  • И аз се зарадвах, че тази
    изплакана болка и самота
    е останала в миналото.
    Обичам те, Ани, и те целувам.
  • Болезнена е самотата...
    Всички имаме такива периоди...
    Дано лирическата да го е преодоляла !
  • Ей, радвам се, че си написала годината.
    Дано вече си много по-добре.
    И да, права си - децата ни дават сили да преминем през всичко.
Предложения
: ??:??