Раздай ме докрай
Раздай ме докрай,
до последната дума.
До последната мисъл
обичай ума ми.
Копней до побъркване.
Душата ми бяла
във стих се превръща.
Светът е за двама.
Носи аромата ми
жив под сърцето.
Когато умората убива поета,
когато имам нужда от жажда,
в очите си крий ме –
гореща и влажна.
До край ме раздавай.
Светът е за двама.
„УТРЕ” просто
може да няма.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Димитрия Чакова Все права защищены
