Раздай ме докрай,
до последната дума.
До последната мисъл
обичай ума ми.
Копней до побъркване.
Душата ми бяла
във стих се превръща.
Светът е за двама.
Носи аромата ми
жив под сърцето.
Когато умората убива поета,
когато имам нужда от жажда,
в очите си крий ме –
гореща и влажна.
До край ме раздавай.
Светът е за двама.
„УТРЕ” просто
може да няма.
© Димитрия Чакова All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
