18.08.2012 г., 10:49

Раздай ме докрай

1.1K 0 2

Раздай ме докрай,

до последната дума.

До последната мисъл

обичай ума ми.

Копней до побъркване.

Душата ми бяла

във стих се превръща.

Светът е за двама.

Носи аромата ми

жив под сърцето.

Когато умората убива поета,

когато имам нужда от жажда,

в очите си крий ме –

гореща и влажна.

До край ме раздавай.

Светът е за двама.

„УТРЕ” просто

може да няма.



Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитрия Чакова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...