Раздяла
Ето и октомври вече мина,
И само знам, че ноември пак ще се проклинам.
септември беше, като с раздяла те убих.
През какво минаваш мога само да гадая
И да мине лесно да ти пожелая.
Аз оставам в сянката на моята вина.
Нека тайна да остане как я страдам,
Как се наранявам и на сила болка причинявам…
Сякаш дълг към теб имам да платя.
А ти, момиче, продължавай мъжки да търпиш.
Да тъжиш, но изправена да си стоиш.
Нека от мен не остане и следа.
Кажи ми колко болка струва щастието твое?
Сто такива ще платя, щастливо да си мило мое.
И да не може, пак ще плащам…ей така
Мила Али, моя най-шумна тишина,
от моята жена остана само една вина…
И сега съм сам, в компанията на твоето отсъствие.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© George Petrov Все права защищены ✍️ Без помощи ИИ