28 окт. 2025 г., 09:04

Раздяла

235 0 0

Ето и октомври вече мина,

И само знам, че ноември пак ще се проклинам.

септември беше, като с раздяла те убих.

 

През какво минаваш мога само да гадая

И да мине лесно да ти пожелая.

Аз оставам в сянката на моята вина.

 

Нека тайна да остане как я страдам,

Как се наранявам и на сила болка причинявам…

Сякаш дълг към теб имам да платя.

 

А ти, момиче, продължавай мъжки да търпиш.

Да тъжиш, но изправена да си стоиш.

Нека от мен не остане и следа.

 

Кажи ми колко болка струва щастието твое?

Сто такива ще платя, щастливо да си мило мое.

И да не може, пак ще плащам…ей така

 

Мила Али, моя най-шумна тишина,

от моята жена остана само една вина…

И сега съм сам, в компанията на твоето отсъствие.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© George Petrov Все права защищены ✍️ Без помощи ИИ

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...