Раздяла

Ето и октомври вече мина,

И само знам, че ноември пак ще се проклинам.

септември беше, като с раздяла те убих.

През какво минаваш мога само да гадая

И да мине лесно да ти пожелая.

Аз оставам в сянката на моята вина.

Нека тайна да остане как я страдам,

Как се наранявам и на сила болка причинявам…

Сякаш дълг към теб имам да платя.

А ти, момиче, продължавай мъжки да търпиш.

Да тъжиш, но изправена да си стоиш.

Нека от мен не остане и следа.

Кажи ми колко болка струва щастието твое?

Сто такива ще платя, щастливо да си мило мое.

И да не може, пак ще плащам…ей така

Мила Али, моя най-шумна тишина,

от моята жена остана само една вина…

И сега съм сам, в компанията на твоето отсъствие.