19 окт. 2015 г., 18:00

Раздавай, Боже, ръкавици

782 0 14

/за всички останали Тук - у дома, и с топъл поздрав на заминалите/

 

Раздавай ръкавици,  Боже,

нека раждаме се с ръкавици

и ръбове да нямат ако може,

че човешките души са птици..

 

и кървят притиснати от палци

(ровят в тях най-мрачните вампири)

докато броят последните им залци -

Дяволът с тръба им свири.

 

Толкоз мъртви гълъби видях -

летят макар и умъртвени….

И казват, че призвание било за тях

да кръжат където са родени…

 

И пускат по едно перо на ден

върху  „Земята на излишните”

(ако и свободни - те са в плен)

така сбогуват се с мечтите си (предишните)

 

А умира всеки гълъб победен -

в полета си (уловен в жестоки длани)

И макар и в мъртва хватка повален –

с последните пера той скрива рани.

 

Раздавай, Боже, ръкавици –

Ръце не трябва да убиват птици….

 

 

 

Ренета Първанова

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ренета Първанова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Белла, погледнато от друг ъгъл - права си. Благодаря че си прочела!
  • Илко, благодаря ти и аз! Нека е спокойна нощта ти!

    Никола, трогна ме! хубава вечер!
  • Много силно и метафорично,Рени!Правиш невероятни внушения!
    Харесах и оценявам работата!Поздрави от мен и спокойна вечер!
  • Велине, трогна ме - Благодаря ти!
  • Гражданска? Рени, не! Толкова силни размисли има и тъжни истини, че направо отива в подкатегория Философска! А ритъмът на стиха, метафорите и лиричността, направо ме заковаха за стената!
    Поздрави, Рени! Уникално е!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...