19 oct 2015, 18:00

Раздавай, Боже, ръкавици

  Poesía » Civil
777 0 14

/за всички останали Тук - у дома, и с топъл поздрав на заминалите/

 

Раздавай ръкавици,  Боже,

нека раждаме се с ръкавици

и ръбове да нямат ако може,

че човешките души са птици..

 

и кървят притиснати от палци

(ровят в тях най-мрачните вампири)

докато броят последните им залци -

Дяволът с тръба им свири.

 

Толкоз мъртви гълъби видях -

летят макар и умъртвени….

И казват, че призвание било за тях

да кръжат където са родени…

 

И пускат по едно перо на ден

върху  „Земята на излишните”

(ако и свободни - те са в плен)

така сбогуват се с мечтите си (предишните)

 

А умира всеки гълъб победен -

в полета си (уловен в жестоки длани)

И макар и в мъртва хватка повален –

с последните пера той скрива рани.

 

Раздавай, Боже, ръкавици –

Ръце не трябва да убиват птици….

 

 

 

Ренета Първанова

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ренета Първанова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Белла, погледнато от друг ъгъл - права си. Благодаря че си прочела!
  • Илко, благодаря ти и аз! Нека е спокойна нощта ти!

    Никола, трогна ме! хубава вечер!
  • Много силно и метафорично,Рени!Правиш невероятни внушения!
    Харесах и оценявам работата!Поздрави от мен и спокойна вечер!
  • Велине, трогна ме - Благодаря ти!
  • Гражданска? Рени, не! Толкова силни размисли има и тъжни истини, че направо отива в подкатегория Философска! А ритъмът на стиха, метафорите и лиричността, направо ме заковаха за стената!
    Поздрави, Рени! Уникално е!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...