14 дек. 2007 г., 20:16

Разделени

812 0 5

Разделени

Ти имаш още нещо да ми кажеш;

недей да бързаш - помисли,

говори спокойно - недей ме укорявай

за мойте грешки - и за твоите мечти!

 

Седни до мене - недей да бягаш,

помисли за нашата любов,

очи говорят - уста целува,

но недей да бързаш в тоз живот!

 

Години много - съдба голяма,

огън в моите очи -

но къде си ти сега, любима моя,

да видиш моите сълзи!

 

Недей ме пита защо съм тука,

гърди болят от болка и любов,

очи тъмнеят - глава се люшка,

проклет да бъде тоз живот!

 

Недежда има на небето,

слънце грее в твоите очи,

дали ще има огън във сърцето,

за да стопли нашите души!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Виктор Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...