ViktorG (Виктор) ViktorG (Виктор)
27
Dec 14, 2007, 8:16 PM

Разделени

  Poetry
809 0 5

Разделени

Ти имаш още нещо да ми кажеш;

недей да бързаш - помисли,

говори спокойно - недей ме укорявай

за мойте грешки - и за твоите мечти!

 

Седни до мене - недей да бягаш,

помисли за нашата любов,

очи говорят - уста целува,

но недей да бързаш в тоз живот!

 

Години много - съдба голяма,

огън в моите очи -

но къде си ти сега, любима моя,

да видиш моите сълзи!

 

Недей ме пита защо съм тука,

гърди болят от болка и любов,

очи тъмнеят - глава се люшка,

проклет да бъде тоз живот!

 

Недежда има на небето,

слънце грее в твоите очи,

дали ще има огън във сърцето,

за да стопли нашите души!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виктор All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0