Dec 14, 2007, 8:16 PM

Разделени

  Poetry
810 0 5

Разделени

Ти имаш още нещо да ми кажеш;

недей да бързаш - помисли,

говори спокойно - недей ме укорявай

за мойте грешки - и за твоите мечти!

 

Седни до мене - недей да бягаш,

помисли за нашата любов,

очи говорят - уста целува,

но недей да бързаш в тоз живот!

 

Години много - съдба голяма,

огън в моите очи -

но къде си ти сега, любима моя,

да видиш моите сълзи!

 

Недей ме пита защо съм тука,

гърди болят от болка и любов,

очи тъмнеят - глава се люшка,

проклет да бъде тоз живот!

 

Недежда има на небето,

слънце грее в твоите очи,

дали ще има огън във сърцето,

за да стопли нашите души!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виктор All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...