14.12.2007 г., 20:16

Разделени

808 0 5

Разделени

Ти имаш още нещо да ми кажеш;

недей да бързаш - помисли,

говори спокойно - недей ме укорявай

за мойте грешки - и за твоите мечти!

 

Седни до мене - недей да бягаш,

помисли за нашата любов,

очи говорят - уста целува,

но недей да бързаш в тоз живот!

 

Години много - съдба голяма,

огън в моите очи -

но къде си ти сега, любима моя,

да видиш моите сълзи!

 

Недей ме пита защо съм тука,

гърди болят от болка и любов,

очи тъмнеят - глава се люшка,

проклет да бъде тоз живот!

 

Недежда има на небето,

слънце грее в твоите очи,

дали ще има огън във сърцето,

за да стопли нашите души!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виктор Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...