14.12.2007 г., 20:16

Разделени

811 0 5

Разделени

Ти имаш още нещо да ми кажеш;

недей да бързаш - помисли,

говори спокойно - недей ме укорявай

за мойте грешки - и за твоите мечти!

 

Седни до мене - недей да бягаш,

помисли за нашата любов,

очи говорят - уста целува,

но недей да бързаш в тоз живот!

 

Години много - съдба голяма,

огън в моите очи -

но къде си ти сега, любима моя,

да видиш моите сълзи!

 

Недей ме пита защо съм тука,

гърди болят от болка и любов,

очи тъмнеят - глава се люшка,

проклет да бъде тоз живот!

 

Недежда има на небето,

слънце грее в твоите очи,

дали ще има огън във сърцето,

за да стопли нашите души!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виктор Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...