12 февр. 2006 г., 13:55

Раздвоена

1K 0 1
Дали съм аз или не съм,
дали изпитвам същото, както преди.
А вечер се въртя насън
и мисля за отминалите дни.

И няма ги и погледите жарки,
изстинаха и нашите сърца,
една година мина но не мога
аз повече така да издържа.

И лутам се из моето сърце
изгубена из гъстата мъгла
и търся огъня на любовта ми та да тлей
но вийдам само мъничка искра.

Кой уби любовта
тази толкова наивна и красива,
свежа като утринна роса,
дива, непокорна като самодива.

Сега стоим със тебе двама
и се взираме в нашите очи,
в едните още грее пламък,
а във другите- сняг вали.

Но твоя пламък пак ме стопля
и сякаш леда се топи
и грейва душата ми някак самотна,
самотна от твойте сълзи.

Сега стоя пред теб
усещайки, че още те обичам
и една сълза, но не от лед
по дясното око се стича.

Прости ми, че пак нараних те,
че толкоз наивна аз бях,
на моето сърце позволих му
да откликне на усмивка,
за която копнях.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Жени Банева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...