12 февр. 2006 г., 13:55

Раздвоена

1K 0 1
Дали съм аз или не съм,
дали изпитвам същото, както преди.
А вечер се въртя насън
и мисля за отминалите дни.

И няма ги и погледите жарки,
изстинаха и нашите сърца,
една година мина но не мога
аз повече така да издържа.

И лутам се из моето сърце
изгубена из гъстата мъгла
и търся огъня на любовта ми та да тлей
но вийдам само мъничка искра.

Кой уби любовта
тази толкова наивна и красива,
свежа като утринна роса,
дива, непокорна като самодива.

Сега стоим със тебе двама
и се взираме в нашите очи,
в едните още грее пламък,
а във другите- сняг вали.

Но твоя пламък пак ме стопля
и сякаш леда се топи
и грейва душата ми някак самотна,
самотна от твойте сълзи.

Сега стоя пред теб
усещайки, че още те обичам
и една сълза, но не от лед
по дясното око се стича.

Прости ми, че пак нараних те,
че толкоз наивна аз бях,
на моето сърце позволих му
да откликне на усмивка,
за която копнях.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Жени Банева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...