Раздвоение

РАЗДВОЕНИЕ

Далече си, но винаги си с мене!

Докосваш ме в мечтите си, аз знам!

Отричай го! Не можеш да го скриеш!

Обичаш ме... Обичам те и аз!

Усещам твойта нежност, топлота -

грижливо скрити зад студена, каменна стена.

Защо? Защо е нужно?

Това не може да си ти!

Душата ти е топла,

дори зад тези каменни стени!

Гради... Изграждай, колкото си щеш!

Огромни кули от фалшиво безразличие!

Зазидай се зад хиляди стени.

И бягай... С пълна сила бягай ти!

Но от себе си не ще избягаш, запомни!

В безсънна нощ, на тебе посветена,

сърцето ми отново стихове реди!

Душата ми копнее безпощадно,

удавена в своите мечти!

Обичам те!!! Защо ли???

Защото именно това си ти.

И близък, и далечен!

Изгарящ ме до болка,

смразяващ ме от студ!

Любов, мечтана безнадеждно...

Миражът си...

Оазисът, но с тръни в погледа ми пуст!

Всичките ми стихове са посветени на теб, ДАНИ!!!