РАЗДВОЕНИЕ
Далече си, но винаги си с мене!
Докосваш ме в мечтите си, аз знам!
Отричай го! Не можеш да го скриеш!
Обичаш ме... Обичам те и аз!
Усещам твойта нежност, топлота -
грижливо скрити зад студена, каменна стена.
Защо? Защо е нужно?
Това не може да си ти!
Душата ти е топла,
дори зад тези каменни стени!
Гради... Изграждай, колкото си щеш!
Огромни кули от фалшиво безразличие!
Зазидай се зад хиляди стени.
И бягай... С пълна сила бягай ти!
Но от себе си не ще избягаш, запомни!
В безсънна нощ, на тебе посветена,
сърцето ми отново стихове реди!
Душата ми копнее безпощадно,
удавена в своите мечти!
Обичам те!!! Защо ли???
Защото именно това си ти.
И близък, и далечен!
Изгарящ ме до болка,
смразяващ ме от студ!
Любов, мечтана безнадеждно...
Миражът си...
Оазисът, но с тръни в погледа ми пуст!
Всичките ми стихове са посветени на теб, ДАНИ!!!
© Мариана Все права защищены