26 апр. 2007 г., 06:35

Раздяла

9.6K 0 10
Нощ самотна - път за нас далечен.
Луната пълна, звезди проблясват,
лица тъжни и един миг обречен,
а мечтите мои в твоите угасват.

Искрица нежна към теб отправям,
а сълзите си тая в душата.
"Обичам те!" до теб повтарям,
но раздялата сестра е на Съдбата.

Обичах те безгрижно и до лудост чак,
горях и тръпнех в твоята прегръдка.
Сега усещам в погледа ти мрак -
любовта ни бе от сън по-кратка.

Какво се случи с думите велики,
чувства неизменно благородни,
докосвания в пухени завивки.
две тела в едно - сродни!?

Минало велико и незабравимо,
спомените близки и прекрасни:
ти стори нещо непростимо,
завеща ми сънища ужасни!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стоян Колев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Тъжно,но реално...Когато се влюбен,не усещаш как лети времето и в един миг,когато всичко свърши оставаш с разбито сърце и неизпълнени мечти.Поздрав за прекрасния стих!
  • Хареса ми!!!
  • Много тъжно Обаче ми хареса Пожелавам ти в следващите стихове да не пишеш за раздяла, а за една страстна любов :P Поздрави от мене!!!
  • И на мен ми харесва много!
  • прекрасно е!!!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...