26 abr 2007, 6:35

Раздяла 

  Poesía
9139 0 10
Нощ самотна - път за нас далечен.
Луната пълна, звезди проблясват,
лица тъжни и един миг обречен,
а мечтите мои в твоите угасват.

Искрица нежна към теб отправям,
а сълзите си тая в душата.
"Обичам те!" до теб повтарям,
но раздялата сестра е на Съдбата.

Обичах те безгрижно и до лудост чак,
горях и тръпнех в твоята прегръдка.
Сега усещам в погледа ти мрак -
любовта ни бе от сън по-кратка.

Какво се случи с думите велики,
чувства неизменно благородни,
докосвания в пухени завивки.
две тела в едно - сродни!?

Минало велико и незабравимо,
спомените близки и прекрасни:
ти стори нещо непростимо,
завеща ми сънища ужасни!

© Стоян Колев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Тъжно,но реално...Когато се влюбен,не усещаш как лети времето и в един миг,когато всичко свърши оставаш с разбито сърце и неизпълнени мечти.Поздрав за прекрасния стих!
  • Хареса ми!!!
  • Много тъжно Обаче ми хареса Пожелавам ти в следващите стихове да не пишеш за раздяла, а за една страстна любов :P Поздрави от мене!!!
  • И на мен ми харесва много!
  • прекрасно е!!!
  • Сашо, а къде са твоите стихове или ...(некролози)
    Не мислиш ли, че след като не си показал, ТИ колко си добър, не ти е тук мястото. А може би си само критик?

    А за тебе, Стоян, ще ти кажа, че това твое стихотворение ми харесва, много. Само където е малко тъжно! Но давай напред!
    Поздрави!
  • Страхотен стих... Много ми хареса Поздрави
  • това не са стихове - по -скоро прилича а некролог не нам какво си мислите!!
    Голяма змия с 3 букви!!
  • Много е тъжно,но добре написано!
    Сутрешен поздрав!
  • Тъжен е стиха ти...
Propuestas
: ??:??