Раздяла
1.4K
0
1
Ти пак тръгваш във зимната утрин
и ласката носи тъга,
във очите ти виждам тревога,
а също и малка сълза.
Наметнал целувката топла,
с най - нежните смели мечти.
Ти пак тръгваш, като че ли на посока
по пътя осеян с лъжи.
Не искам, не питам, не мога:
кога ще се върнеш ти?
И чувам, че утрото шепне с охота - Закъсняваш! Върви!
и ласката носи тъга,
във очите ти виждам тревога,
а също и малка сълза.
Наметнал целувката топла,
с най - нежните смели мечти.
Ти пак тръгваш, като че ли на посока
по пътя осеян с лъжи.
Не искам, не питам, не мога:
кога ще се върнеш ти?
И чувам, че утрото шепне с охота - Закъсняваш! Върви!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Весела Все права защищены
